Latest Entries »
Външен вид
Най-често немската овчарка е жълто-кафява до светлосива – сива и/или светло-жълта; чисто сива; сива със или без петна; чисто бяла; или пък чисто черна или черна с бели косми по гърдите. Козината може да е къса, средна или дълга. Ушите трябва да са предимно изправени нагоре, освен когато кучето е уплашено, изразява подчинение или радост.
Характеристика
Немската овчарка (Немско овчарско куче) е най-известната порода кучета, синоним на вярност към стопанина и семейството. Кучетата от породата са предпочитани за охрана на държавните граници, безценни помощници на органите на реда и незаменими пазители на семейното имущество. Създатели на породата са Артур Майер и Макс фон Щефаниц.
Средната тежина на немските овчарки е 35 kg, но за целите на граничната полиция и служба „Полиция“ се използват екземпляри със значително по-големи размери.
Особености на характера
Кучетата от тази порода са известни със своята привързаност и жертвоготовност за семейството, което се грижи за тях. Те защитават стопаните си с риск за собствения си живот, като същевременно са дисциплинирани, умни, игриви, недоверчиви към непознати хора, издръжливи на пътуване, безсъние и натоварване. Парадоксално е, че немските овчарки не нападат деца. Враждебни са предимно към непознати хора.
За целите на националната сигурност немската овчарка е незаменима заради силно развитото си обоняние, посредством което намира без усилие наркотици, някои боеприпаси и пресни следи при издирване на престъпници.
Кучетата от породата са търпеливи, приспособими и излъчват самоувереност и самочувствие. Имат бърз бяг в тръс и удължена крачка без съществено поклащане на гръбната линия. Имат сангвиничен тип нервна система – силен и уравновесен, при някои – до холеричен – силен, но неуравновесен, без неуравновесеността да се отнася към сигурността на стопаните. Кучетата от породата имат характер, което особено силно ги обвързва с човешкото семейство.
Тарада-дам-да-даааа! Излезе втората част на ,,Железния човек”. Семейни, политически, любовни, та дори и корпоративни проблеми се претлитат по такъв начин, че има само един човек, който може да ги предотврати. Какво се случва обаче, когато проблемите застигнат и него самия…?
Едва ли някой очаква филм за супергерой да е шедьовър, затова не можем да очакваме това от „Железния човек 2”. Важното е, че лентата притежава всичко, заради което да гледаш филм по комикс – ефекти, екшън, големи актьори, пресъздаващи любими персонажи и разведряващ хумор тук и там. Постигнат е добър баланс между тези съставки и филмът е свеж и приятен за гледане.
Има добро темпо и повече сюжетни линии и герои от първа част. Отново е отделено внимание на изобретенията на Тони Старк, но този път фокусът е и върху отношенията с баща му, и върху нуждата да се довери на други хора, за да успее. Сценарият не претендира да е прекалено сериозен и набляга на хумора за сметка на драматизма. Феновете на комикса „Железния човек” ще се радват и на препратките към други герои от вселената на Марвъл.
Кастът е внушителен, като отново Робърт Дауни-младши блести най-много. Този път сценарият му позволява да се разгърне още повече в пресъздаването на арогантния, безотговорен, но и гениален изобретател-милиардер Тони Старк. Мики Рурк също прави запомняща се роля и изглежда толкова искрен в злодеянията си, че остава докрай симпатичен на зрителя. Самуел Джаксън няма много екранно време, но самото му присъствие с превръзка на окото забавлява. Впечатляващ е и очевидният кеф, с който Сам Рокуел изиграва лукавия и некадърен конкурент на Тони Старк.
Няколкото екшън сцени също задоволяват напълно с множеството експлозии и въздушни
битки, а оръжията и роботите изглеждат респектиращо. Като добавим и добрия саундтрак с някои култови песни на актуалните у нас AC/DC, доброто настроение в киносалона
става почти сигурно. Особено ако очакванията не са твърде високи.
Създателите на ,,Железния човек 2” са имали идеята, че още през първата си седмица на екрана филмът ще събере огромни приходи. Железният костюм на Робърт Дауни младши обаче явно не успя да впечатли всички. Не може да не му се признае на Робърт, че може би е единственият мъж на планетата Земя, който изглежда добре в потник. Той играе самоуверено и внася на ролята онази плътност, която иначе тя не притежава. Все пак става дума за железния човек, а не Джон Наш. За съжаление добрият актьорски състав на филма е напълно пропилян. Появява се Мики Рурк – голям и страшен, дъвчещ клечка за зъби, обичащ разни папагали. Мога само да си направя асоциация с ролята му в ,,Кечиста”, където той играе (пригответе се за изненада) КЕЧИСТ. Симпатичната Гуинет Полтроу се превъплъщава в ролята на скромна руса жена, която чака Спайдърмен… извинете, Айрънмен, да я отрази. Това става чак накрая, като той я спасява от банда железни чудовища. Като заговорих за чудовища, не мога да пропусна Скарлет Йохансон. Тя влиза в кожата на мацка, която може да ти счупи врата с кутрето на левия си крак. Въпреки това тя изглежда не по-малко нелепа в опитите си да се прави на добра актриса. Като цяло нещата с ,,Железния човек 2” стоят така – талантливи актьори с тъпи роли и тъпи актьори с тъпи роли.
Относно ефектите – прекалено много ламарина. Да, знам, че става дума за филм, реквизитът на който се основава главно на железария, но мисля, че именно натрапчивото дрънчене накара господина до мен да излезе преждевременно от кинозалата.
Във филма имаше доза хумор. Но бягство от стереотипа на стандартната екранизация на комикс за супергерой не бе осъществено. Ако очаквате от ,,Железния човек 2” нещо повече от секси Робърт и секси Мики, хич не си правете труда да ходите на кино.
Е,ВРЕМЕ БЕШЕ!Много добре ми подейства тази статия,надявам се и на вас!Дано всичко това не се окаже поредната халустна новина и дано наказанията започнат,защото животните също имат право на справедливост!!!
Ето и статията която намерих:
Който прояви особена жестокост към животно, като умишлено му причини тежко или трайно увреждане, се наказва с лишаване от свобода до две година или пробация, както и с глоба от хиляда до шест хиляда лева.
Това решиха депутатите, приемайки предложения за изменения и допълнения в Наказателния кодекс.
“Който допуска проява на особена жестокост към животни от лице, което е под негов контрол, се наказва с лишаване от свобода до две година или пробация, както и с глоба от 1000 до 6000 лева”, е записано още в приетите текстове.
За умъртвяване на животно по особено мъчителен начин законът предвижда лишаване от свобода до три години или пробация, както и глоба от 2 хиляди до 10 хиляди лева.
За организаторите и участниците в боеве с кучета са предвидени от една до пет години затвор.
Всеки, който организира или участва в провеждането на боеве с животни, ще се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от 5 хил. до 20 хил. лв.
“Насилието над животните е деяние с особена обществена чувствителност, като кампанията за инкриминирането на проявите на обществена жестокост намира широк отзвук в организирани протести, подписки и социални групи”, се казва в мотивите на вносителите.
Проявите на жестокост към животните следва да се третират като обществено опасния деяния, а извършителите да бъдат подведени под наказателна отговорност. Случаите на жестоко третиране на животните са с доказано трайни и необратими последици върху психиката на човека и особено на децата.
Доказано е, че насилието над животни води до насилие над хора, а според световната статистика 90% от серийните убийци са започнали с насилие над животни.
Междувременно днес в кабинета на омбудсмана се проведе дискусия с представители на редица институции и неправителствени организации за проблемите с бездомните кучета.
Една от основните тези, около които се обединиха участниците е, че работата на общините остава незадоволителната, предава БТА. Според Българския ветеринарен съюз, за да се реши проблемът, трябва да се въведе по-строг контрол върху прилагането на законодателството, а не то да се изменя.
Това мнение споделиха и от Министерството на земеделието и храните и от сдружението “Германо-българска помощ за животните”. Те изразиха позицията, че всички общини в страната имат капацитета да се справят с бездомните кучета, но не и желанието за това. Причината била, че ще спрат да се дават пари за програми, смята Мария Великова от “Германо-българска помощ за животните”.
